Ловеч
е един от най-старите градове в България.
Територията и околностите му са били обитавани
още в дълбока древност, предпоставка за което е
благоприятното географско положение между
планината и равнината. В ловешките пещери
Табашка и Деветашка са открити останки от
старокаменната, новокаменната, бронзовата и
желязната епоха. Налице са и много свидетелства
за живота на първите жители на Ловеч - траките,
през IV-III век пр.н.е.Старият град възниква върху развалините на тракийския град Мелта, който вероятно е бил столица на тракийското племе мелди и е играл ролята на разменна пътна станция между тракийските племена, населяващи днешна Румъния, долината на река Марица и Родопите. По-късно, когато римляните колонизират Балканския полуостров, те създават римска станция и наричат града Президиум. Той има голямо стратегическо значение по един от главните римски пътища - "Виа Траяна", който свързва Бяло море с река Дунав. Дори и днес гостите на града могат да се разходят по стария римски път "Варош".
През
1187 г. пред стените на Ловешката крепост е
сключен мир, с който Византия признава
независимостта на България. С него се поставят
основите на Втората българска държава. Възловото
положение на Ловеч спомага за неговото
икономическо издигане. В началото на XII век той
вече е голям търговски център, който се слави из
цяла България. През XIV век е родово владение на
цар Иван Александър и става една от първите
фактoрии на дубровнишките търговци. След
затварянето на проливите през средата на XVII
век Ловеч се превръща в център, свързващ Южна и
Северна България. По това време възникват голям
брой ханове и гостилници. Развиват се и
занаятите, които обслужват преминаващите
кервани, възражда се търговията. Ловешките
търговци стигат до Цариград, Одрин, Солун,
Виена, Будапеща, Брашов и Букурещ. Заради
богатството си градът е наречен Алтън (златен)
за първи път в документ от 1520 г. и за последен
път - в документ от 1830 г. От 1780 г. до 1784
г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои
данни тогава има 20 000 жители. Приблизително
такъв брой население (19 575 жители) достига
едва през 1959 г. През 1872-1874 г. самобитният
възрожденски майстор Колю Фичето изгражда
единствения на Балканите Покрит мост, който е
преустроен през 1931 г. и до днес е един от
символите на града.
През
годините градът се развива освен като търговски,
и като важен просветен и духовен център.
Ловчалии вземат дейно участие в борбите за
независима българска църква. През
най-непрогледните нощи на османската робия във "Вароша"
са построени църквите "Св. Неделя" и "Св.
Богородица", а през 1839 г. за български владика
е избран Дионисий Ловчански. В началото на 70-те
години на XIX век Апостолът на българ-ската
свобода Васил Левски, изграждайки основите на
Вътрешната революционна организация, избира
Ловешкия комитет за център и го нарича "Временно
правителство на България". През Руско-турската война Ловеч на два пъти е освобождаван с помощта на руските войски. Окончателната победа над поробителите е извоювана на 22 август 1877 г. Свободен Ловеч наброява едва 4600 души. Значителна част от занаятчиите напускат града, защото няма на кого да продават стоките си.
През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. През периода от 1901 г. до 1959 г. той е околийски център, след което става окръжен град. От 1987 г. е областен център.
Днес Ловеч е един красив и модерен град, който грижливо съхранява и атмосферата на отминалия век.
